ЕТНОЛОГИЯ

Анита Комитска
Магията на старите забраждания

Bekoвe наред вceku елемент от жeнckama npuчecкa е имал gълбoкa cuмвoлuкa

В представите на българите, в техните песни, приказки и легенди специално място се отделя на женската прическа и забраждане. Народът свързва хубостта на жената с дълга и буйна коса. Тя е символ на женственост и плодовитост. Още от дълбока древност людете дирили прилика между житната нива и женската коса, между житния клас и женската плитка. Традицията повелява момите да ходят с открити коси. Непокритите им глави символизирали тяхната свобода. За да имат гъсти и дълги коси, момите извършвали ред обредни действия. На големите празници те миели косите си с „неначената", „мълчана" вода, носена в бяло котле или с утринна роса. Във водата поставяли цветя, магически билки, червено великденско яйце. Решели косите си под трендафилово дръвче, за да са хубави, или под върба край реката, за да растат дълги. Те подрязвали косите си само при пълнолуние, за да са „пълни", т. е. буйни. Спазвали строги забрани да не се мият в „лоши", „черни" дни. Падналите при ресане коси събирали и ревниво пазили или хвърляли в огъня, за да не им сторят магии. Моминската прическа на българката се състои от множество нечетен брой плитки, които се заплитали зад ушите на тила и се спускали по гърба. Всяка девойка украсявала косите си с конци от черна и цветна вълна, гайтани, дребни монети, мъниста, раковинки. Момите слагали на главите си венци от цветя, зеленина, понякога грозде, ягоди, желъди и др. В техните венци и китки имали нарочно сложени билки с вярата и надеждата да привлекат любовта на ергените. Девойките покривали косите си само по време на жетва и голям студ. Според народната вяра само на един празник те можели да покрият косите си. На Лазаровден взимали ризи, накити и забраждания от наскоро омъжени жени с надеждата скоро да се задомят.
Българката променя своята прическа и забраждане по време на сватбата. Богатата сватбена обредност включвала специално измиване и сплитане на невястата. Косата се измивала с вода с поставени в нея цветя, сребърни пари (за да остареят и побелеят младите), неброени житни зърна, за да има неброени деца. Разресвали косата с три нови гребена, които потапяли във вода и вино, понякога поставяли в косите яйце за плодородие. Сплитали косите в множество плитки. Сетне поставяли на главата невестенския венец. Той бил от лозова или трендафилова пръчка, с монети, чесън, синьо мънисто, увити с червен конец. Върху него се поставяло невестинското було. Първоначално то било от червен мъжки пояс, който се съшивал на качулка и покривал лицето. По този начин предците ни вярвали, че жената се приобщава към момковия род и се изразява подчиненото й положение спрямо мъжа. Сетне булото се изработвало от червен плат или пък от бял. Върху булото се поставял венец от вечнозелени цветя - чемшир и бръшлян, покрити с варак за дълголетие, невен, трендафил, пауново перо за хубост, житни класове - за плодородие, златни нишки и нанизи дребни монети пред очите да пазят от зло и всичко това, свързано с марта -бял и червен конец за благоденствие. В старо време венчалното забраждане се носило 40 дни, 9 месеца или пък до раждането на първото дете. Сетне булото започва да се сваля в неделята след сватбата или пък в понеделник. То се маха с пръчка от плодно или трендафилово дърво за благополучие, здраве и хубост. От сватбата по-на-татък жените носят невестинско забраждане за определен период от време и носят забраждане като всички омъжени жени. В представите на народа забраждането е тайнство. Омъжената жена не бива да се появява без забрадка. Вярва се, че е срам и грях жена да ходи гологлава. Това ще донесе злини както на дома й, така и на цялото село.
В СЕЛСКА ХИЖА
Българските невестински забраждания са изключително сложни, богати и красиви. Те са в хармония с всички останали части на носията и й предават неповторима изтънченост и очарование. Векове наред чуждите пътешественици минавали по българските земи и се впечатлявали от чудните шапки на жените ни. Те им предавали царственост и достолепие. В Северозападна България, Ломско и Чипровци до твърде късно се запазва невестинското забраждане „лоб"- високо, във вид на обърнат конус, с украса от разноцветни мъниста и монети. На гърба се спуска дълга кърпа с везмо и ресни. То е спомен от древността, от времето на култа към великата богиня майка. Българките от Габровско и Търновско носят сокай - сложно забраждане от елипсовидна дъска, сребърно кръжило с камъни, надушни висулки и прекрасна ажурна шевица от коприна и сърма. Това забраждане са носили българските царици и болярки
от времето на Средновековието, а после е видоизменено и неслучайно го наричат „царска корона В селска хижа".
ЗАБРАЖДАНИЯ
В Североизточна България и при банатските българи невестите носят т. нар. „двурого забраждане". Върху специално оплетена коса се поставя сукар с две изправени рогчета, върху който се поставят разноцветни кърпи. Силистренки носили забраждане под формата на петльов гребен, направен от дебело платно, обвито с червено парче плат и обшито с дребни монети, под което се поставя копринена кърпа. Омъжените жени в Плевенско, Никополско, Софийско, Старозагорско, Силистренско и Солунско носили орелоподобно забраждане с наниза-ни на него монети, мъниста и цветя. Чудно хубаво е невестинското забраждане в Самоковско и Дупнишко, където невестите носили малки веза-ни червени шапки и на гърба им се спускали махрами с везмо и нанизи от мъниста, монети и раковини. Такива махрами с черно везмо се носели в Стружко. Старинни, изпълнени с много древни знаци и символи, са сокаите, които носели жените в Битолско, Прилепско, Охридско. До твърде късно такива носили и българите в Поволжието. Из всички български предели са познати забражданията от малка шапчица от червено сукно, обшита с монети и покрита с везани и тъкани пешкири. Върху кърпите българките поставяли сребърни и позлатени накити - „прочвлници", „тепелъци", надушни висулки и т. н.
В епохата на Възраждането забраждането се опростява. Българката носи само по една забрадка. Вроденото й чувство за красота и хармония я кара да обшива тази кърпа с чудни кенета, дантели, с вплетени мъниста и пайети, „зарафльци" от сърмена нишка. В края на миналото и началото на новото столетие забраждането на българката е повлияно от европейското. ·