вторник, 25 септември 2007 г.




България е и тяхна*
Антон Ж. Иванов



Всички народи имат своя земя. Само един народ скита по света и не намира земя, където да приюти разпилените си сиротни чеда. Такава е съдбата на циганите.
Циганите се заселват по българските земи през ХIII-ХIV век, идвайки от Египет през Мала Азия и от Персия и Кавказ през южноруските степи. В онези времена, когато номадските народи все още усилено се придвижвали в Изтока на Европа, те не правели такова голямо впечатление, както днес. Но оттогава са изминали седем столетия, от лицето на континента изчезнаха племена, народи и техните държави, а циганите въпреки гоненията оцеляха без да се интегрират успешно в обществата и етносите, сред които живеят.
Поради географското си разположение, историческите обстоятелства и най-вече заради толерантността на българите към чуждите етноси, нашите земи са изключително гъсто населени от големи цигански маси. Несъмнено Балканите и степните райни на север от тях са демографския център на циганската диаспора (зона на разселеност), а Унгария, Трансилвания, Влашко, Мизия и Северна Тракия, изглежда, са районите на пределно високото им концентриране.
У нас под влиянието на различни народи са се обособили три групи цигани - “български” и “влашки”, изповядващи християнството, които ползват като първи или втори език българския или пък влашки диалект и “цигани-мохамедани”, някои от тях говорещи на турски език. Тези от циганите, които успеят да се издигнат в културно отношение, се стремят да променят народностната си принадлежност и се асимилират.
Лишени от свой елит, подчиняващи се на патриархално-родови отношения, циганите винаги са били дискриминирани. Едва през ХХ век започва тяхната бавна и несигурна все още еманципация. В България те получават политически и граждански права чак в 1922 г. при управлението на БЗНС, но след 9 юни 1923 г. тези придобивки са накърнени. По-късно народнодемократическата власт по административен път (който не винаги е за пренебрегване) въвежда мерки, чрез които да промени начина им на живот. Особена роля за това изиграва едно постановление на Министерския съвет от края на 1958 г. Така например, дотогава е имало около 15 000 скитащи из страната цигани, на които през следващите години им е наложено да се установят в едно населено място и да заживеят уседнало. През 1957/1958 учебна година в училищата са се обучавали само няколко хиляди циганчета, а в началото на 60-те години почти всички (около 50 000) са обхванати в системата на образованието. Може би, във връзка именно с тези санкции при следващото преброяване на населението през 1965 г. около 1/3 от тях не са отчетени като цигани.
Ако се съди по преброяванията от 1946 и 1956 г., то днес те вероятно наброяват над 300 000 души, но напоследък по телевизията се цитира някакъв мистериозен доклад, в който се говори за повече от половин милион, а лидера на съюз “Рома” Мануш Романов спомена дори и за един милион цигани в България. Явно последното число е преувеличено, и все пак, ако съществуват други необнародвани данни, обществеността трябва да бъде запозната с тях.
Прави впечатление, че циганите живеят доста разпръснато по територията на страната. Техният поминък е свързан с гравитирането им около другите етноси и поради това не се концентрират в собствени селища, а се групират в рамките на тези населени с различни от тях националности. Обикновено поселенията им са в периферията на населените места и повечето могат да се определят като гета. За успешното интегриране на циганите в българското общество е необходимо те да бъдат изведени от там и с усилията на централните и общинските власти да им се създадат цивилизовани условия за живот. В противен случай рецидиви като този в пловдивския квартал “Изгрев” (“Столипиново”) ще се задълбочат.
Когато следвах, мой професор от Софийския университет разправяше, че след войната циганите поискали от ООН и на тях, както и на евреите, да им предоставят територии, на които да създадат своя държава. Усмихвайки се, той уточняваше, че си избрали земя някъде в Африка …, за да им бъдело топло. Осъществимо ли е в бъдеще време създаването на циганска държава, където да се отлеят от всички краища на света тези жизнерадостни и своенравни хора, опазили толкова дълго традициите и културата си от асимилационните влияния на народите, сред които живеят. Едва ли. Нека да решим проблемите им на българска земя.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]

<< Начална страница